Европейската комисия и върховният представител представиха Стратегия на Съюза за готовност. Тя подпомага държавите членки на ЕС и повишава способността на Европа да предотвратява и реагира на възникващи заплахи.

Стратегията идва в контекста на кризите и предизвикателствата, пред които се изправя Европейският съюз – нарастващо геополитическо напрежение, конфликти, хибридни заплахи, киберсигурност, чуждестранна намеса, изменение на климата и природни бедствия. ЕС трябва да има готовност да защитава своите граждани и ключовите обществени функции, които са от решаващо значение както за демокрацията, така и за всекидневието на гражданите.
По-конкретно стратегията обхваща 30 ключови действия и подробен план за действие за постигането на напредък по целите на Съюза за готовност, както и за развитие на „култура за включване на готовността още при проектирането“ във всички политики на ЕС.

Основните цели и действия на стратегията включват:

Защита на основните обществени функции в Европа
- Разработване на минимални критерии за готовност в рамките на основни сектори на услуги като болниците, училищата, транспорта и телекомуникациите.
- Подобряване на натрупването на запаси от оборудване и материали от критично значение
- Подобряване на адаптирането към изменението на климата във връзка с природни ресурси от критично значение, като например водата, както и наличието на тези ресурси.

Насърчаване на готовността на населението:
- Насърчаване на обществеността да въведе практически мерки, като например поддържане на наличието консумативи от първа необходимост, достатъчни за период от 72 часа при извънредни ситуации.
- Включване на уроци в областта на готовността в училищните програми и въвеждане на ден на ЕС, посветен на готовността.

Засилване на координацията на реакцията при кризи:  Създаване на център на ЕС за координация при кризи, чиято цел е да се подобри интеграцията между съществуващите структури на ЕС за реакция при кризи.

Укрепване на гражданско-военното сътрудничество:
- Провеждане на редовни учения за готовност в целия ЕС с участието на въоръжените сили, гражданската защита, полицията, органите по сигурността, здравните работници и пожарникарите.
- Улесняване на инвестициите в инфраструктура, продукти и услуги с двойна употреба.

Подобряване на способностите за прогнозиране и предвиждане: Разработване на цялостна оценка на риска и заплахите на равнището на ЕС, с което да се съдейства за предотвратяването на кризи като природни бедствия или хибридни заплахи.

Увеличаване на публично-частното сътрудничество:
- Създаване на публично-частна работна група в областта на готовността.
- Определяне заедно с предприятията на протоколи за извънредни ситуации, за да се гарантира бързата наличност на основни материали, стоки и услуги от критично значение, както и сигурни производствени линии от критично значение.

Засилване на сътрудничеството с външни партньори:
- Работа със стратегически партньори като НАТО в областта на военната мобилност, климата и сигурността, нововъзникващите технологии, киберпространството, космическото пространство и отбранителната промишленост.
- Като цяло, като възприема проактивен подход към готовността, ЕС се стреми да изгради по-устойчив и сигурен континент, който е по-добре подготвен да се справя с предизвикателствата на XXI-ви век.

Източник: Представителство на ЕК в България