Европейският парламент присъжда всяка година наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта, за да отличи изключителни личности и организации, защитаващи правата на човека и основните свободи.

През 2022 г. за лауреат на наградата бе определен украинският народ, представляван от президента на страната, избраните лидери и гражданското общество.
Номинации могат да бъдат правени от политически групи или от групи от поне 40 депутати.

Предложени имена за наградата през 2023 г.:

Махса Амини и жените на Иран бяха номинирани от групата на Европейската народна партия. През септември 2022 г. Махса Амини, 22-годишна жена от кюрдски произход, е арестувана по време на посещение в Техеран и е пребита от т. нар. „морална полиция“ в Иран, защото носила мюсюлманския шал хиджаб по неправилен начин. Нейната смърт няколко дена по-късно предизвиква масови протести в Иран, предвождани от жени. Под лозунга „Жена, живот, свобода“ те се обявяват против правилата за носене на хиджаб и други дискриминационни закони. Групата на социалистите и демократите в Парламента също номинира Махса Амини и движението „Жена, живот, свобода“ като представители на борбата за права на жените в Иран.

Афганистанските активистки за образование Марзия Амири, Парасто Хаким и Матиула Веса са номинирани от Петрас Аущревичус, Хана Нойман и още 57 депутати. Амири основава най-голямата мрежа от тайни домашни училища в Афганистан. Хаким помага за създаването на 90 неофициални училища в провинция Урузган. След поемането на властта от талибаните тя дава началото на тайни училища. Веса, която критикува талибанските декрети и публично защитава правото на момичетата на образование, е отвлечена през пролетта на 2023 г.

Групата на Европейската консерватори и реформисти издига номинацията на проевропейския грузински народ и Нино Ломджария, която е изпълнявала функцията на обществен защитник.

Номинацията е заради усилията за опазване на правата на грузинците, които са принудени да бягат от окупираните от Русия региони, както и за защитата на свободата на словото и демокрацията в страната.

Групата „Идентичност и демокрация“ номинира Илън Мъск заради разкритията на практики на предишното ръководство на социалната мрежа Twitter, които са вредели на свободата на изразяване в мрежата. Мъск обявява, че иска да прекрати тези практики и е против отказването на достъп на хора до платформата заради политическите им убеждения.

Групата на Зелените/Европейски свободен алианс номинира Ванеса Накате, млада жена от Уганда, която се бори за мерки срещу климатичните изменения и за права на човека. Накате основава първия клон на движението за климата „Петъци за бъдеще“ в Уганда, и заедно с други млади африканци е сред основателите на движението „Изправи се“.

Тили Мец и 42 други депутати номинират Вилма Нунес де Ескорсия и монсиньор Роландо Хосе Алварес Лагос от Никарагуа. Вилма Нунес де Ескорсия се бори за правата на човека в Никарагуа от десетилетия. Въпреки че е подложена на преследвания, тя остава в страната си и продължава дейността си. Монсиньор Роландо Хосе Алварес Лагос е епископ на Матагалпа и е сред най-отявлените критици на режима на никарагуанския президент Даниел Ортега. През февруари 2023 г., след като отказва да напусне страната, той е осъден на 26 години затвор, а неговото гражданство е отнето.

Групата на Левицата номинира Юстина Видржинска, Морена Херера и Колийн Макникълъс - жени, борещи се за правото на жените на безопасен и законен аборт. Юстина Видржинска е членка на полското движение Abortion Dream Team, осъдена на 8 месеца обществен труд за това, че помогнала на друга жена да направи аборт в Полша. Морена Херера е социална активистка, защитаваща правото на жените в Ел Салвадор на аборт. Д-р Колийн Макникълъс е гинеколог от САЩ, която оказва висококачествени медицински грижи на пациенти и подкрепя защитата на репродуктивното здраве.

Източник: Европейски парламент