Младежка и образователна политика: осигуряване на дългосрочно финансиране по програма Еразъм+ 
27 септември 2017
На 18 септември в Дома на Европа в София се проведе кръгла маса на тема „България и ЕС: модерни и устойчиви политики в областта на образованието, младежта и културата“.

В събитието участваха евродепутати от Комисията по култура и образование на ЕП, представители на българските институции, както и представители на заинтересовани групи.

По време на дискусията беше направена равносметка на програмата Еразъм+, бяха представени предложенията на Европейския парламент за бъдещите ѝ промени, както и предстоящата реформа на Европейската младежка стратегия и по-доброто включване на културата и спорта в Многогодишната финансова рамка на ЕС след 2020 г.

В кръглата маса взеха участие членовете на Европейския парламент от Комисията по култура и образование г-н Богдан Анджей Здройевски (ЕНП, Полша), г-н Богдан Брунон Вента (ЕНП, Полша), г-жа Сабине Ферхайен (ЕНП, Германия), г-жа Джули Уорд (С&Д, Великобритания), г-н Момчил Неков (С&Д, България) и г-н Светослав Малинов (ЕНП, България), които са на официално посещение в България. От българска страна в събитието участваха представители на ресорните комисии в Народното събрание, на министерствата на образованието и науката, на културата и на младежта и спорта, национални координатори на програмата „Еразъм“ в България, неправителствени организации и студенти.

Евродепутатите настояха за значително увеличение на финансирането на програмата Еразъм+ след 2020 г., както и за възможността Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд да могат да бъдат използвани за увеличаване на безвъзмездните средства за подпомагане на младите хора. Те споделиха опасенията си голям брой висококачествени проекти да не могат да бъдат финансирани поради липсата на средства по програма Еразъм+, поради увеличения ѝ обхват, който включва нови инициативи като Европейския корпус за солидарност. Членовете на ЕП се обявиха за намаляване на административната тежест и финансирането на по-малки, но повече на брой проекти. 
Програма Еразъм+ трябва да се съсредоточи повече върху ученето през целия живот и професионалното образование и обучение, тя трябва да бъде модернизирана и адаптирана към ерата на цифровите технологии, да се фокусира повече върху обмена на ученици от професионални училища, както и на млади предприемачи, които могат да получат безценен опит и идеи в чужбина.

На дискусията беше представена и новата европейска програма за умения, която има за цел да намали несъответствието между уменията, които хората придобиват чрез образованието, и тези, необходими в реална работна среда със специален фокус върху развитието на дигиталните умения. Тя е предназначена да подобри качеството и приложимостта на уменията, за да отговори на нуждата от бързо променящ се пазар на труда.

Представителите на българските национални институции от своя страна очертаха основните предизвикателства при работата в сферите на културата, образованието и младежките политики. Заедно с неправителствения сектор те дадоха на евродепутатите ценна обратна връзка за това от какво имат нужда държавите членки и в кои сфери има потенциал за подобрение и по-задълбочена законодателна и експертна работа.

В заключение членовете на ЕП потвърдиха, че Парламентът ще подкрепи споразумение за Брекзит, което да запази мобилността на студенти и преподаватели между ЕС и Обединеното кралство и след напускането на Великобритания. 

Източник: Информационно бюро на ЕП