През настоящата година, чрез информационния бюлетин ще ви предоставяме полезна и актуална информация за Европейския парламент – организация, правомощия и отговорности, политическа роля, членове на парламента, дейности.
Целта е да се повишат знанията на гражданите, да се популяризира и разбере по-добре ролята на Европейския парламент, като институция на Европейския съюз и да се провокира избирателната активност.


ИЗБОРНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Изборите за Европейски парламент все още в голяма степен се организират съгласно националните законодателства и традиции. Има общи правила на ЕС, които установяват, че изборите трябва да са преки, общи, свободни и с тайно гласуване. Членовете на Европейския парламент се избират в държавите членки на основата на пропорционално представителство. Държавите членки решават дали да използват системата на отворени кандидатски листи или не.

Когато кандидатските листи са отворени, избирателите могат да посочат предпочитание за един или повече кандидати от листата. Това се прави в Австрия, Белгия, България, Дания, Финландия, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Словакия, Словения и Швеция. При системата на затворените кандидатски листи, политическите партии определят подреждането на кандидатите, а избирателите гласуват само за партията. Това се прави в Естония, Франция, Гърция, Унгария, Испания и Обединеното кралство.

Допуска се да има минимален праг за разпределение на местата, но той не може да надхвърля 5% от общия брой гласове, подадени на национално равнище. Този праг може да варира в различните държави.

Всяка държава членка може да създаде избирателни окръзи за изборите за Европейски парламент или да раздели по друг начин избирателната си територия. В повечето държави членки цялата територия на страната е един избирателен окръг. Белгия, Ирландия, Италия, Франция, Полша и Обединеното кралство имат по няколко избирателни окръга или избирателни територии.

На ниво ЕС се определя общ период за провеждане на изборите, но точната дата на изборите, както и часовете за отваряне на избирателните секции варират съгласно различните национални законодателства.

Гласуването е задължително в Белгия, Кипър, Гърция и Люксембург.

Има различия между държавите членки относно минималната възраст за гласуване в изборите и минималната възраст за участие като кандидат. В няколко държави членки могат да гласуват и да бъдат кандидати лицата, навършили 18 години. Така е например в Дания, Финландия, Германия Люксембург, Нидерландия, Португалия, Словения и Швеция. Но в Австрия имате право да гласувате, ако сте навършили 16 години и да се кандидатирате, ако сте на 18 години, докато в Италия трябва да бъдете съответно на 18 и на 25 години.

В някои държави, като Франция и Обединеното кралство, се изисква предварително регистриране в избирателните списъци. В много страни това се прави автоматично.

Граждани на ЕС, които живеят в държава членка, различна от държавата на тяхното гражданство, имат право да гласуват в изборите за Европейски парламент (а също и да издигат кандидатурите си) в държавата, в която пребивават. Процедурите за това се определят от изборното законодателство на тази държава. Граждани на Британската общност на нации, например канадци и австралийци, които живеят постоянно в Обединеното кралство и са включени в избирателните списъци там, също имат право да гласуват.

Граждани на ЕС, които живеят в чужбина и желаят да вземат участие в изборите, могат да го направят съгласно законодателството на държавата, на която са граждани. Някои държави членки,  но далеч не всички, разрешават гласуване по пощата или откриват избирателни секции в техните посолства и консулства. В някои случаи, като например в Малта, правителството финансира пътните разходи на имащите право граждани да се завърнат да гласуват в родината си.

Съгласно избирателното право на ЕС има ред длъжности, които са несъвместими със статута на член на Европейския парламент. Членовете на ЕП не могат да бъдат членове на правителство на държава членка, народни представители в национален парламент или служители на европейските институции. Някои държави определят и други длъжности като несъвместими със статута на член на Европейския парламент, примерно директор на банка в Австрия, професионален полицай в Унгария, платен служител на националната железопътна компания в Ирландия или директор на телевизия в Испания.

КОЛКО ДЕПУТАТИ ИМА В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?

 Броят на депутатите се увеличаваше прогресивно през годините, вследствие на последователните разширявания на ЕС. От 2007 г. ЕП има 785 членове от 27-те държави членки. Според Договора от Ница обаче, който бе изменен след влизането на България и Румъния в ЕС, броят на депутатите трябва да се намали до 736 след изборите през 2009 г.

Според Лисабонския договор броят на депутатите трябва да бъде 751. Въпреки това, Европейският съвет взе решение през декември 2008 г., че общият брой на депутатите временно (по време на 5-годишен преходен период) ще бъде увеличен на 754, ако договорът влезе в сила преди изборите през 2009 г. Според Лисабонския договор Германия е единствената страна, която ще "загуби" депутати, въпреки че тя ще запази своите 99 места в ЕП до следващите европейски избори.
Според Договора от Ница България има 17 представители в ЕП, с най-много депутати е Германия - 99, а с най-малко - Малта (5).

СТАТУТ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЕП

След европейските избори през 2009 г. ще се прилага нов единен статут за членовете на ЕП, който ще покрива въпроси като заплати, здравно осигуряване, пенсии... Новият статут разрешава и проблема с разликите в заплащането на депутатите от различните държави членки, като в новоизбрания Парламент всички депутати ще получават около 7 665 евро брутно на месец. Разходите за това ще се покриват от бюджета на ЕС.

В момента няма обща заплата за членовете на ЕП; техните заплати се покриват от бюджетите на държавите членки и в повечето случаи са равни на заплатите на депутатите в националните парламенти (с изключение на Унгария, Словакия и Нидерландия). По време на преходен период в началото всяка държава членка може да прилага настоящия режим. Същото важи и за преизбраните депутати.
Депутатите са членове на една или две от 23-те парламентарни комисии (две от които са подкомисии и една временна комисия).

Източник: Пресслужба на ЕП