Пандемията от коронавируса представлява много голямо сътресение за световната и за европейската икономика, което води до много тежки социално-икономически последици.

Икономическата дейност в Европа претърпя сериозно сътресение през първата половина на годината и започна бързо да се възстановява през третото тримесечие с постепенното премахване на противоепидемичните мерки. Новата вълна на пандемията през последните седмици обаче причинява смущения, тъй като националните органи въвеждат нови мерки в областта на общественото здраве, за да се ограничи нейното разпространение.

Вследствие на епидемиологичната обстановка прогнозите за растежа през прогнозния период са изложени на изключително голяма несигурност и на рискове.

Спряно и непълно възстановяване
Според икономическата прогноза от есента на 2020 г. икономиката на еврозоната ще се свие със 7,8% през 2020 г., преди да отбележи ръст от 4,2% през 2021 г. и 3% през 2022 г. Според прогнозата икономиката на ЕС ще се свие със 7,4% през 2020 г., преди да се възстанови с ръст от 4,1% през 2021 г. и 3% през 2022 г. Не се очаква производството в еврозоната и в ЕС да се възстанови до равнището отпреди пандемията през 2022 г.

Нарастването на безработицата бе ограничено в сравнение със спада в икономическата дейност
Загубата на работни места и увеличаването на безработицата се отразиха тежко на поминъка на много европейци. Мерките на политиката, предприети от държавите членки, заедно с инициативите на равнището на ЕС допринесоха за смекчаване на последиците от пандемията за пазарите на труда. Безпрецедентният обхват на предприетите мерки, по-специално чрез схемите за работа с намалено работно време, позволи повишаването на равнището на безработицата да остане ограничено в сравнение със спада в икономическата дейност.
Според прогнозите безработицата в еврозоната ще се увеличи от 7,5% през 2019 г. на 8,3% през 2020 г. и 9,4% през 2021 г., преди да намалее до 8,9% през 2022 г. Очаква се безработицата в ЕС да се увеличи от 6,7% през 2019 г. на 7,7% през 2020 г. и 8,6% през 2021 г., преди да намалее до 8,0% през 2022 г.

Според прогнозите дефицитът и държавният дълг ще нараснат
Съвкупният бюджетен дефицит на еврозоната ще нарасне от 0,6% от БВП през 2019 г. на около 8,8% през 2020 г., преди да намалее до 6,4% през 2021 г. и 4,7% през 2022 г. Това отразява очакваното постепенно премахване на мерките за спешна подкрепа през 2021 г. с подобряването на икономическото положение.
Отразявайки рязкото нарастване на дефицитите, прогнозата сочи, че съвкупното съотношение на дълга към БВП в еврозоната ще нарасне от 85,9% от БВП през 2019 г. на 101,7% през 2020 г., 102,3% през 2021 г. и 102,6 % през 2022 г.

Инфлацията остава ниска
Според прогнозата инфлацията в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще бъде средно 0,3% през 2020 г., преди да нарасне на 1,1% през 2021 г. и 1,3% през 2022 г. благодарение на стабилизирането на цените на петрола. Що се отнася до ЕС, очаква се инфлацията през 2020 г. да бъде 0,7%, през 2021 г. - 1,3%, а през 2022 г. -1,5 %.

Източник: Европейска комисия