Комисията публикува най-новия си доклад по механизма за сътрудничество и проверка (МСП) относно стъпките, предприети от България в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност.

В доклада се посочва в кои области беше отбелязан напредък по отношение на установените показатели през последните дванадесет месеца и къде са необходими допълнителни стъпки.

През 2015 г. България предприе някои важни стъпки, за да върне реформата на дневен ред след период, през който политическата нестабилност явно спъваше напредъка. Двете национални стратегии за съдебната реформа и за борбата с корупцията представляват подробен план за действие. Ясно е обаче, че превръщането на тези стратегии в конкретен и осезаем напредък ще бъде основно предизвикателство през 2016 г.

През декември България измени Конституцията си. Макар в измененията да има някои значителни промени в сравнение с първоначално предложения текст, приемането им все пак представлява важна стъпка към реформа на Висшия съдебен съвет, който управлява българската съдебна система като цяло. Сега трябва да бъдат предприети последващи действия, за да може пълният набор от промени, предвидени в стратегията за реформа на съдебната система, да се превърне в законодателство.

Други инициативи се натъкнаха на пречки, по-специално стратегията за борба с корупцията. Народното събрание отхвърли законопроекта, целящ да създаде нов единен антикорупционен орган. Правителството обяви намерението си да внесе повторно предложението в изменен вариант, но отхвърлянето подчерта липсата на политически консенсус по процеса на реформи.
Бавният напредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта и по делата, свързани с организираната престъпност, продължава да подкопава общественото доверие в способността на българските органи да гарантират правосъдие. Същото се отнася и до несигурната реакция и последващи действия спрямо конкретни скандали, като този, свързан със Софийски градски съд през 2014 г. Фактът, че по много от препоръките в доклада по МСП от 2015 г. трябва все още да се предприемат действия, подчертава липсата на решимост в усилията на българските институции в ключови области на съдебното управление.
ЕК счита, че процесът на мониторинг посредством МСП, възможностите, предоставени от средствата на ЕС, и конструктивният ангажимент на Комисията и редица държави членки продължават да оказват ценна подкрепа за усилията на България за реформи. ЕК настоятелно приканва България да ускори напредъка си в изпълнението на отправените от нас препоръки във връзка с реформата на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност.

Контекст
На 1 януари 2007 г. ЕК създаде МСП, за да оцени напредъка по ангажиментите, поети от България в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Комисията публикува редовни доклади за напредъка в тези области. Първият доклад е публикуван на 27 юни 2007 г. Докладите съдържат оценката и препоръките на ЕК до българските власти и се допълват от работен документ на службите, в който се прави подробен анализ по всеки един от показателите по МСП.
Предишният доклад по МСП беше публикуван на 28 януари 2015 г. Настоящият нов доклад се отнася за периода след това. Следващият официален доклад вероятно ще бъде изготвен след около една година.

Източник: Европейска комисия