Новите насоки на ЕС за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN - T) бяха представени на съвместна пресконференция на министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев и колегите му Ивайло Московски и Лиляна Павлова. Новите насоки на ТЕN - Т са изготвени с активното участие на български експерти от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Национална компания „Железопътна инфраструктура". Резултатите от този процес очертават транспортното бъдеще на Обединена Европа до 2050 г. „Когато говорим за свободно движение на хора и стоки, то би останало фикция, ако ние не подсигурим всички възможни предпоставки, в това число и инфраструктурни, ако не положим всички усилия при изграждането на адекватна трансевропейска транспортна мрежа.", заяви министърът по управление на средствата от ЕС по време на представянето на Новите насоки за развитие на ТЕN - Т. „На първо място, изключително важен е паневропейският трафик - движението на стоки между отделните държави - 2, 3, 4, 5, държави членки, колкото е необходимо... От друга страна, като добавена стойност, ние трябва да мислим за регионалните измерения - всяка инвестиция идва тук при нас, била тя в регионална или пътна инфраструктура, и допринася едновременно и за международния трафик, и за регионалното развитие на териториите, които обслужва. Трябва да търсим смесения ефект от тези две измерения, а не да ги противопоставяме", подчерта Томислав Дончев. В картата на разширената мрежа, освен направленията и възлите в съществуващата карта на TEN-T, са включени и нови предложения: пет нови пътни трасета - Автомагистрала „Хемус", Скоростен път „Рила", Скоростен път I-2 „Русе - Шумен", Скоростен път „Варна - Дуранкулак" и Път „Пловдив - Рудозем", едно ново речно пристанище - Пристанище Силистра и десет интермодални терминали - съответно в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Лом, Видин, Драгоман, Свиленград и Горна Оряховица. В картата на основната мрежа, към която се очаква да се концентрира по-голямата част от европейското финансиране в периода до 2030 г., са обхванати изцяло пътните и железопътни направления по досегашните Общоевропейски транспортни коридори през България. Също така, в резултат на активните преговори с ЕК през последните месеци са добавени и още две трасета към основната мрежа: железопътното направление София - Горна Оряховица - Русе - Букурещ и пътното направление София - Велико Търново - Русе - Букурещ. „България се готви да се възползва по най-добрия начин, в полза на страната и в полза на всички останали държави-членки от възможностите на следващия програмен период. В това число и от фонда Connecting Europe Facility (CEF) - Инструмент за осигуряване на свързаността в Европа. В момента водим изключително активни преговори с различните генерални дирекции на ЕК, както и със съседни държави, опитваме се да идентифицираме най-качествените проекти за този фонд", обяви в заключение министърът по усвояване на средствата от ЕС.
Източник: http://www.eufunds.bg
|